4.06.15 г.

Треперушки




Трябва да съм била около 5, помня носех платнена торба през рамо, съшита от стара детска калъфка с пробити краища и завързан канап за нея. Вътре имаше кукла със залепена с тиксо коса от царевица и тайно отделение, в което криех талисмана си - синьо мънисто против уроки, донесено някога в подарък от бай Стоимен комшията, от гурбетлъка му по турските земи. Седяхме в градската градина с баба и пиехме лимонада. За мен имаше и пасти - една с лимонова глазура и една с малинова- така дълго очаквани сладости, че аз плахо загребвах с пластмасовата лъжичка по малко и облизвах дълго и замечтано. Баба бе получила надницата си от работата на къра, където ходеше всяка заран с други забрадени жени. Една талига с конски впряг ги отвозваше и помня, че си носеше сланина и домат за обед, та да останат пари за пасти. В онзи паметен ден бе горещо и тя бе сложила зелената си пола от костюма - единствената и дреха за града, а сакото бе пригладила грижливо на закачалката в гардероба, бе се усмихнала и бе казала - за зимата. Зимите в Огняново бяха студени и нямаше кърска работа, баба седеше дома и никъде не излизаше, но пазеше сакото за специални случаи. Някоя сватба, кръщене, погребение. Имаше кафява кожена чанта, прилична на докторска, която проверяваше по няколко пъти - да не забрави паспорта, портмонето, билетчетата за автобуса. На спирката едва не се повърна обратно, но рейса избуча от към завоя, тя стисна ръката ми и запристъпва от крак на крак с нетърпение. Знаех, че обича да ходи на града почти колкото мен. 
Пастите имаха невероятен вкус. Баба ме подканяше да побързам, но аз бавно и сладко облизвах лъжичката и разглеждах градските жени, насядали по съседните маси с големи бебешки колички край тях, с чанти с лъскави токи и много пръстени по ръцете. По онова време градките жени носеха рокли на цветя и злато. Мама нямаше злато, имаше малко сребърно пръстенче с розов рубин и се смееше, че не обича злато, а татко я подкачаше, че няма, затуй не обича. Мама не знаеше, че розови рубини няма. Но те ми купиха малки златни обички. Мънички такива, модерни, с камъче висулка, а не треперушки като на Венчето. Попипах ги скришом и свих кичур коса зад ухото, та да се видят. Размечтах се да ги дам на мама да ги поноси, като дойде на града. 
Баба ме вдигна и понесе към спирката. Другарката и от ТКЗС - то беше дошла, да я пресрещнем. Казваше се леля Диманка и винаги носеше черно. Трите се запътихме към градската баня, влязохме и баба ме съблече. Не бях идвала преди. Блъсна ме мириса на жега и пара. Обвих ръце около тъничкото си кръстче и понечих да се скрия зад една колона, но бе така хлъзгаво и мокро навсякъде. Усещах, как пастите се надигат в корема ми и аха - да излязат. 
"Иди ей там, до туркинята, на чучура има топла вода". Чудех се от де знае, че жената е туркиня, като си надяна шалварите чак на излизане.
И аз се запътих. Някой ми бутна пиринчено канче в ръцете. Три жени се въртяха около девойка и разплитаха косата и. Миришеше на домашен сапун и жени, на кожа, на нокти и мокра коса. Страхът ми понамаля и обещах да не гледам, но очите ми все плъзгаха безразборно от този скут до онези гърди, пръсти, държащи тирка, сапун на плочките, звън от изспуснато канче. После видях лудото Ленче от горните класове, и тя беше дошла. Срамежливо ми махна с ръка и се натири в баба си. Лудото Ленче не можеше да приказва, заекваше май. Видяла как умира татко и и си глътнала езика. Повече никой не чул гласа и. Имаше къса руса коса, сплъстена на грозни кичури, които никой сапун не оправяше. Беше от бедно семейство, не я черпеха пасти. Веднъж месечно я водеха на баня, че дома и само студена вода на двора. Разправяха, че краде. От мен не беше откраднала, ама аз ходех на забавачка още, в малката пристройка до голямата сграда на училището, и чантите ни ги заключваха. Огледах се. Миловдни и услужливи погледи, желание да помогнат - в очите. Приятелска, мокра кожа и капещи коси. Вдигнах своята коса и показах на Ленчето обеците. Като видях, че гледа, свалих едната и тръгнах към отделението с гардеробите. Отворих вратничката на номер 8 и сложих обецата на дъното. Пак я погледнах. Мисля ме разбра. Върнах се баба да ме изкъпе,
На тръгване не видях лудото Ленче, беше си отишло. Обецата я нямаше и баба се завайка. "Изгубила съм я" излъгах и загледах с онези очи, с които мокрите жени в банята гледат. Да си гол и мокър значи да си беззащитен, като да си си изгубил златната обеца. Баба поклати глава, перна ме през косата и ме поведе. След две години татко купи кола, жигула и нова къща. В Русия беше напечелил добре. Купи ми и треперушки, по случай постъпването в първи клас. 
До днес не ходя на градска баня, нито на хамам, нито на сауна. И нося само една обеца.

3 коментара: