Днес хората казват: времената са други. Да, други са, и не са. В оскъдното време, което прекарваше с мен една българка успя да ми вдъхне цяла култура. Намираше време за мен, да ми попее, да ми разкаже, да ме заведе на вечеринка, да оплетем "търлъчки" заедно да наготвим; намираше време за душата ми. И аз никога не съм държала сърп и паламарка в ръка, не съм пяла на "ергенете" на нивата, но съм го живяла с нея... Толкова е то - няколко вечери, няколко дни даже стигат, колко е детската душа.
