17.04.13 г.

Кешанският бръснар

18+
Понеже, както му казах, мога да го споделя с хиляди, но не и само с един.

Бе от онези места, за които знаеш добре, че са достатъчно тихи, и в които лесно прощават оставеното по чашата червило, натрапчивата женска досада и безкрайните капризи на клиентите. Берберски салон в Кешан, собственост на Февзи бей. Светая светих за мъжете и хедеф за съпругите им, рядко допускани, но винаги желани. С влизането още забелязах нестандартната декорация – стени, облечени с черно кадифе с налепени по него счупени късчета огледало. Хиляди… отразяващи очи, очи и очи. И насреща, над уютния кът с канапета и масички – огромно огледално слънце. Усмихна ми се и ме покани да приседна. Момчетата за секунди ми осигуриха нужния комфорт под климатика с чай, кафе, фруктиера с плодове и кана ледена вода. От мен се изискваше само да пазя тишина. Мадона мърдаше по екрана на широка плазма, без да издава звук и аз се огледах. Креслата за клиенти бяха само три в обширната, леко затъмнена зала. Пред огледалата им горяха ароматни свещи в басейнчета с изкуствени лилии. Левентът, когото придружавах вече бе настанен и около него безброй ръце подготвяха процедурата с бръснене и подстригване, из въздуха летяха четчици, мазила и кутийки, бухна пяна, която ми се стори твърде бляскава за момент и се приповдигнах да видя по-ясно, което доведе ръцете наоколо ми с въпроси за нови нужди. Смънках, че съм добре и омаяно проследих баш майстора, който влезе с танцова стъпка, преметна през рамо хавлия и започна да втрива в пръстите си някакво подобие на прозрачен сапун. „За да не се хлъзгат” – усмихна се към G. и наклони главата му назад, за да започне подстригването, което продължи почти 40 минути, последвано от маска за коса, измиване, маска за подхранване, пак измиване и изсушаване, после пяна, сресване и отново изсушаване, облак спрей и огледало за обратно виждане. Очите ми вече бяха изскочили порядъчно навън и изумено гледах как бербера масажира слепоочията и зад ушите, и подготвя бръсненето. Нанесе кюпюка с пръсти и го приглади с четчица. Остави го да бухне, извади лъскав бръснач, наречен Устура, разположи го ловко между пръстите си и когато го доближи до лицето на любимия ми неудържимо скочих на крака и защраках с фотоапарата. Бързо обаче ме върнаха на мястото ми, предлагайки ми сухи пасти и торта поне няколко от невидимите асистенти на бръснаря. Засрамено седнах и загледах нататък. Мъжа ми изглежда подремваше. Ароматния дим от кръглата свещ до него навярно имаше подобен ефект, понеже изобщо не помръдваше, дори когато бръсненето приключи и се премина къум ухажване на кожата на лицето с мазила, маски и пудри и майстора бе заменен от няколко светлооки хубавци в дънки и раздърпани фланелки, от които двама напръскаха ръцете на G. с нещо прозрачно синьо от дланите до раменете и започнаха да ги масажират, друг пое тила, трети слепоочията… Малко момче, на не повече от 14 стеснително повдигаше към мен очи и бързо ги свеждаше, погледнех ли го, докато премиташе с четка и лопатка пода, бършеше плота пред огледалото и подаваше кутийки и капачета на масажистите. Главният бербер бе изчезнал а мъжа ми категорично спеше. Церемонията продължи около 20 минути когато майстора се върна, поднесе ми бяла роза без дръжка, усмихна се и се отнесе към магиите си, вече бях обзета от непримирими чисто дамски фантазии, които срам – несрам, ще споделя някак, и които, подозирам, всяка нежна половинка би почувствала, ако попаднеше тук. Всъщност, би било ненормално, ако жена се озове между безмълвните дихания на тези вълшебници в разпрани дънки и увити възли от мускули под фланелките и не повдигне импулсивно крайчеца на плисето си, не преметне бедро над кожените седалки и не се остави в ръцете им за епилация, педикюрация, масаж-ация и каквото още се сетите… а седи като мен и само гледа. Чувствените пръсти на момчетата сега издърпваха и изпукваха пръстите на ръцете на съпруга ми, една ръка се спускаше надолу по гръбнака му под облегалката на седалката а креслото сякаш от самосебе си се плъзна назад в почти полегнало състояние и към спящия се спусна танцуваща, бяла пара, обгръщайки цялата гледка в мъгла от невидимост. Преброих до десет и мъглата се изпари. G. отвори очи, погледна блажено десетината служители, подредени пред него с очи, забити в земята, положи в ръцете на всеки от тях по бакшиш, понеже цялата тази невероятна процедура имаше цена само 15 лири, запали цигара и се изпъна с доволство. Моментално пред него задимя финджанче турско кафе и цъфна чинийка розов локум. А аз извадих тефтера и набързо записах на последната страничка: „До всички господа: Не пропускайте да посетите бербер – куафьорите на Турция, когато пътувате насам!”


21.08.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар