Бъдниче

"Стани Нине, господине,

че ти идем добри гости,

добри гости Коледари..."

Подпря колчето на вратничката и преметна старото чердже отгоре и. Да му не духа на Малчо. Скована беше земята, коли ден едни виелици свиреха в коминя. Загърна рубашката и забърза към плевника. Напираше нощя един студ, навяваше сняг, затуй бързаше. Имаше работа да върши. Залости отвътре портата и замъкна отпреде стария сандък на Кинчето. Подигна капака и извади вързопче. Положи го внимателно на земята, затвори капака и тури отгоре му две щайги дюли. Връз тях чувал орехи, ама извади шепа от него. Довлече и старата маса отпреде и натрупа по нея къде какво намери. Никой да не отвори плевника до заранта, ако свърне. Насам рядко минаваха, ама знае ли се. Еее, лани чак едно конярче си беше опуснало кобилата и кончето, та ги търсеше тъдява. Други немаше. Полвин век нердейсе. И времето забрави ония години, кога глъч се чуваше по двора. Мънинкия му Кънчо... веселите краченца кога припкаха с черешовата сурвачка да го здрависат заран по Коледа. Ганчовите момички с пуканките, Кина с нейната саксийка де и трепераше че да цъфне по Бъдни вечер, Христа с Коледно цвете да посрещне. Все на помен. Откак пламна черквицата една неделя та попиля селото се беше на помен. Ката ден.

Обърса една сълза па се перна. Идеше му да го изтръгне това сърце де трепваше така, ма нали на него надяваше, само то му остана. Не беше жалил, немаше и сега. Работа требаше да се върши, не да жали. Намери стара купа и изсипа орехите вътре. Подигна перденцето на долапа в стената и взема питката коя беше омесил по пладне. Превтасала, надута, санки тоя свят гледаше. Нареди две тухли в стария оджак, запали огън с една цепеница и като поизгоря опече колачето. Напръска го с водица и го зави да омекне, па го тури на земята до орехите. Идеше ред на бъдника. Жал му бе, ама скастри крушата на двора и приготви дръвчето. Издълба го у единия край, сипа малко тамян, малко вино, па го запуши с восък. Отчупи и от питката залък и го завръза за него. После задимя тамян на едно тенеке и прекади плевника. Наричаше. "Колко искрици в огъня, толко вяра в сърцата. Колко искрици в огъня, толко сърца в Христа." Приседна да лапне залък ма перде падна пред взора му. "Отче наш" заедно шепнеха с Кънчо. Даде си момчето на огъня, и булчето си даде. Да беше отишел на черква с тях, щеше да са живи, мислеше. Полвин век го мислеше, полвин век без тях. Време беше да тръгва и той, да са прибира. Сещаше. Стана и отиде в другия край на плевнята. Отметна купчината рогозки и дъските под тях. Откри се дупка. Беше я копал цял месец, малко по малко. Сили немаше като на младини, бързо падаше. Фърли малко слама на дъното и. Върна се при огиня и взема вързопа от сандъка. Разви го - Кънчовата сурвачка. Не знаеше още да приказва милото, та рачката викаше наместо сурвачката. От тел му я беше сколасал да не гние. Подпря я до себе си, отчупи от хляба, отхапа. Преглътна с мъка. Комай всеки залък на тая земя мъка е, ама ни се слади. Отпи вино. Накладе убаво огъня и взема канапеното въже. Намаза го с маслото от лампата, донесе старите кюнци, прокара през единия кълбото, закачи другия, търкулна и през него и така сичките доде не стигнаха изкопа в дъното на плевника. Измъкна кълбето въже накрая им, бая имаше още. Свали рубашката, свали и галошите. Взема едно сукно, въжето и сурвачката па влена в дупката. Дълбока я беше изкопал, сам се зачуди. Наметна платното на рамене си, приседна и завърза крака с въжето. Потрепера. Беше свалил керемидите от покрива и отгоре зееше черното небе. Една звезда немаше, на тъмно забъдваше. Ама среднощ ще светне. Небесата се разтваряли, казват, Христос да слезе в младенеца. И какво поискаш, сбъдвало се. А той искаше. Искаше да се прибира у дома веке. И огъня да сдържи някой ден искаше, та да го погребе, че немаше кой. Ма с бъдник в него не гаснел, разправят.

Една дълбока въздишка заседна в гърдите му. Една радост я смени и го заля. Взря се нагоре и светлина ли видя, белия сняг ли са усили - мило му стана. Протегна ръка да хване подадената от небесата и в миг целия засвети. Огря селото като кладбищен огън по Сираница. Не можа и да гъкне, само опита да запее с гласа на небесните камбани, забили за Спасителя му.

На многая лета...

многая лета...