Свободна

- Аменна!

Сви се до стената и притихна.Някой я дръпна в малката църквица и едва не изпищя от страх.Огледа се.Облечени в черно забрадени жени палеха малки свещички.Беше тихо.Чуваше се само монотонното молитвопеене на свещенника.

Не беше влизала никога в църква.Виждаше често по тесните каменисти улички мъже в черни одежди с огромни кръстове на гърдите.Никога не говореха, бързаха, свели очи.Като дете тръгваше след тях и ги следваше до малките, наполовина вкопани в земята църкви.Не смееше да влезе.Години наред и бе повтаряно че е грях.

Вързопчето в ръцете и се размърда.Притисна го до гърдите си, сякаш да го предпази.Жена се наведе над нея и зашепна.Прекръсти я.Цветните иконописи по стените се завъртяха пред очите и.Страха я полази отново а тежката миризма на тамян я задушаваше.Скочи и побягна към вратата.Озова се на улицата, огледа се и тръгна надолу.Сълзи премрежваха очите и и не виждаше къде стъпва.Стените на каменните къщи сякаш бяха наклонени към нея и щяха да я затиснат.Уви се плътно с вълнения шал и затича.

Задъхваше се.Не знаеше накъде.Бебето в скута и се разплака.Видя открехната врата и се мушна вътре.Сайвант.Приседна на студената земя, развърза шала и откри личицето на детето.Не знаеше какво да го прави.Целуна го а то отвори устичка и затърси.Досети се че е гладно, нави блузата си нагоре и му подаде гърда.Бебето се вкопчи в нея и засмука жадно.Прониза я болка.Стегна се и се поизправи.Трябваше да го кърми, за да оживее.Затвори очи и се пренесе в тъмната стая на конака, където нейната майка я прискаше до гърдите си тихо и пееше френска песен...

Още от малка забелязваше разликата.Русите коси и светли очи на майка и контрастираха с мугравите лица на жените там.Беше нежна и финна, пееше хубаво и винаги се усмихваше.Понякога съзираше в очите и тъжно пламъче, и тогава те потъмняваха.Страняха от нея.Спомни си как веднъж старата и нине ги завари да рисуват с черен въглен по стените на килера и да се смеят весело.Зашлеви майка и, а нея дръпна грубо и заключи в малка стая.Тогава много плака.Не и разрешаваха да прекарва време с майка си.Обличаха я в огромни шалвари от дебела тъкан, завързваха на главата и забрадка и я натиряха в кухнята да запарва чай.Понякога я караха да меси тесто с часове, да мие съдините на чешмата в двора и да разплита стари одеала.Беше единственото момиче на баща си.Имаше 7 братя, които я биеха и тормозеха.Беше чула, че след нейното раждане майка и била преместена от красивата стая с копринени стени в малкия килер, в който живееше сега.Болка я прониза.Пред очите и изникна кървавата картина от последната нощ.Забрадени мъже нахлуха в стаята им, изритаха я в ъгъла и изнасилиха майка и пред очите и.Един откъсна малкия сребърен кръст от шията и и го стъпка.После и прерязаха гърлото.Докато се гавреха с тялото на мъртвата, тя грабна детето от люлката, зарови пръсти в прахта, хвана синджирчето и се измъкна.Заплака.Притисна устни с пръсти за да не събуди спящото дете.Пред очите и изникна образа на Джан...Сърцето и се сви.В нощта на къната очите му грееха.Бяха я облекли в пищна рокля от червено кадифе, извезана с ламе.В косите и забодоха здравец и малки жълтици, завързани с червени конци.Покриха я с воал и запяха.Седеше на малка възглавничка на колене, а около нея танцуващите шепнеха молитви и танцуваха, понесли в ръце подноси с топла къна.После намазаха по малко в шепите и и забодоха жълтици.Притиснаха ги и ги увиха в червени калъфчета.Щеше да остане с тях до сватбата.Успя да зърне Джан на терасата и влюбено му се усмихна.Обичаше го от дете и щеше да стане негова...съвсем скоро.В нощта след церемонията един от братята и влезе в нейната стая и я насили.Джан не понесе позора, замина, и повече не чу за него.Казваха че бил загинал.Не знаеше.След 9 луни роди малко момченце и го нарече с името на любимия си.Пъхна ръка в джоба и напипа малкия кръст.Не знаеше какво да го прави, също и детето.Оставеше ли ги до себе си, щеше да ги сполети съдбата на майка и.

Прекара нощта свита в сайванта а на сутринта безшумно се измъкна.Тръгна на посоки и се озова в малък и шумен заграден пазар.Навсякъде се носеше миризма на подправки.Касап окачаше прясно одрани агнета на шишове и подвикваше на минувачите.Малко момче разнасяше чай на поднос, завързан с тел на ръката му, а манав пръскаше с вода подредените на тезгях плодове.Приближи.Устните и бяха напукани от жажда, стомаха и се свиваше от глад.Погледна го в очите и посегна за ябълка.Даде и две.Тя ги напъха под шала и тръгна.Свеждаше очи, криеше ги.Бяха сини.Сви зад сергия и захапа едната ябълка.Не беше хапвала нищо от два дни и прималяваше.Кърменето изцеждаше силите и.Аромата на печено гюзлеме довян някъде от пазара пълнеше устата и със слюнка.Нямаше пари, не можеше да си купи.Трябваше да се маха от тук за да не я открият.Мардин беше малко градче и бързо щяха да я намерят.Майка и понякога и разказваше, че далече от тях има град, в чието сърце се намира голяма и красива джамия.Джамията на лалетата.Искаха двете да отидат там на поклонение, в тази джамия влизали всички хора, от различни религии, имало малка чешма във вътрешността и и всички отпивали свещенна вода с малки канчета, измивали очите и ръцете си, за да ги пази от злини и неволи.Водите, извиращи от чешмичката идвали от свещенния град Мекка, родината на исляма.След края на този град започвал другия свят, различния, и там живеели хора, говорящи красивия майчин език.Искаше да стигне до там, да покапе в очите на сина си от тази свещенна вода и да замине за различния свят.Но те бяха по петите и.Бяха убили майка и, сега щяха да убият и нея.И бебето...

-Къде си...Джан...

Не знаеше накъде да поеме.Трябваше да изчака нощта за да излезе от Мардин.Босите и крака бяха разранени и кървяха.Пое между залепените една за друга малки къщи към църквицата.Влезе в дворчето и приседна до чешмата да накърми бебето.Когато заспа завърза внимателно малкия сребърен кръст на майка си за шииката му, уви го стегнато във вълнения шал, притисна го гърдите си, целуна ръчичките и го постави на църковните стъпала.За първи път в живота си се прекръсти.Сълзи горяха очите и.Помоли се на Аллах да го пази.После се помоли на този християнски Бог да го приеме.Дълбоко в сърцето си усещаше че са едно.Целуна го пак и стана.Краката и тежаха, спъваха я.Ръцете я боляха, малкото и сърчице кървеше.Пое към каменните порти на изхода на града.Вървеше и плачеше.Изхлузи от главата си черната кърпа и разпиля коси.Вятъра тъжно ги погали.

Колко вървя не знаеше, съзря ги в далечината и забърза.Там някъде беше спасението и.Усети зад гърба си стъпки.Чу възбуден говор.Отправи очи нагоре към синевата и запя.

Куршум прониза тънката и снага и я сепна.Очакваше го.Знаеше.Не усети болка.Не затихна песента и.Видя как златни лъчи се спускат като слънчеви ръце, поемат я и залюляват.После нежното лице на майка и изплува пред нея и се усмихна.Почувства се топла, щастлива.И се понесе към свободата си.