22.05.11 г.

Ябълчици



Постла черджето под синята слива и приседна.Извади с треперещи пръсти от торбата резен хляб, стрък праз и онази сланина.Разгърна вестника, отвори малкото ножче и си отряза.Купешка, бекон и викат сега.Тънка и безсолна.Комшията му я даде.
Помагаха му хората, и хляб му купуваха, като затътреше сакатия си крак към хлебарницата, да не чака на опашката.И млякото му носеха до портата сутрин.Благодарен беше, не можеше вече сам.Остаря, очите му не виждаха като преди.Да имаше и с кой да се раздума...по - му е домиляло за приказка човешка.Едно време по седянките все той хортуваше а младите го слушаха, да се учат.Там загледа и мома Бойка, та му пристана.Ееееехх, времена...
Побутна изсъхнала слива с тояжката..Идваха с Бойка да ги събират, да ги сушат.И ракиица варяха от тях.И рачели правеха.Ами добитъка?Биволицата му умря лани.Коня продаде, и кокошка не можеше да завъди вече.Старило беше, старило.А имаха, много имаха.И ниви, и лозето, и голямата ябълка в дворчето...Мъчно му беше за ябълковото дръвче.От фиданче го е загледал.Варосваше го, гадинки да не полазват, кастреше го, повече плод да дава...А какво винце правеха от сочните ябълчици, и как вървеше винцето на приказка под асмата, и онова узряло козе сирене...Като дете му беше ябълчицата, като цъфнала щерка.Нямаха с Бойка дечица, не им даде Господ.Чакаха, чакаха, па накрая братовия му син взеха да гледат.От седем братя единия.Да му е леко на баща им.Нехранимайко излезе Стоенчо.Не слушаше какво му думат.Задомиха го, голяма сватба му дигнаха.Булката му - от съседното село.Кротка мома беше, работлива.Паряса я, прокуди я до година.Пропи се, златиците и продаде.И нивите продаде, и лозето.Една нивка само остана, най - яловата.И с тоя сакат крак не можеше да я работи вече.На кооперацията я даде, да не артисва земята.
Надигна се тежко.Събра черджето, подпря се на тояжката и тръгна полека към дома.Мина край ябълковите градини, загледа се.Чии ли бяха, такива гледани, хубави.Стопанина им добре ги тори, види се.Не беше вкусвал ябълка от две зими.От как Стоенчо отсече дръвчето.Искаше къщата да продава, пари му трябвали.Не даде, опъна се.А той взема брадвата и заудря.Удря, удря, отсече дръвчето, па по крака на баща си посегна.От тогава сакат ходи.За доктори на града пенсията не стигаше, в селото доктор нямаше.Една медицинска сестра само, и тя втора къща дигна.За всяка инжекция по петолевка взимаше.Така, така, накрая от болки комшията на града го закара с талигата, та му го отрязаха.Гангрена.Едно чуканче влачеше сега.
Стигна до кривата портичка и влезе.Отиде на дворчето и приседна.Затвори очи.Бойка още му се привиждаше как седи на триколчето и с малка мотичка прекопава градинката.Спомина се тя преди него.Сам го остави, но сещаше че скоро ще си го прибере.Провлачи поглед по стряхата, по дуварите.Изсъхнали плетеници чесън висяха само.И паяжини.Няма ли жена в къщата, стопанка, и къщата умира.Сълзи запариха в старческите очи, покапаха.Изтри ги, досрамя го.После полегна на една страна на черджето.
- Дяу Станчоооооооо, дяу Станчоооооооо, там ли си?
Да идеш да се разпишеш при председатела, две щайги с хубави ябълки ти се падат от кооперацията.
Дяу Станчоооо...
Пощальончето пооткрехна вратничката и погледна.
Стареца се беше споминал.

2 коментара:

  1. На село, наистина има една особена връзка с големите дървета. Тежко съм понасял тяхната загуба. Дори в града, където бях наказван да стоя цяла нощ пред замръзналата противна манджа, с идеята, че така ще ми се прояде, моят единствен приятел беше тази голяма круша, която есенно време се обагряше в цветове, каквито и художник трудно би пресъздал. И после... я отсякоха... Чувството е сходно с построяването на блока който скри третина от изгледа от спалнята. Та той беше прозорецът ми към света. Там, зад пердето, аз гледах как децата ритат топка и правят това което умеят най-добре - викаха, забравили, че някой ден те ще замлъкнат. Гледах ги, мълчаливо... и се радвах...

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно е, че някой ме разбира...

    ОтговорИзтриване