Найден

Слънцето преваляше зад баира и маранята отпускаше.

Имаше още много път да върви.Преминеше ли и през това село, вече ще се зададе нейното.Поспря дъх да поеме.Отпи вода от манерката и обърса чело с опакото на ръката.

От нейде дочу детски плач.Дете се дереше.Огледа се, никой по пътя.Тръгна по гласа и стигна открехната порта.Потропа с чукалото - никой.Погледна - никой.Влезе, а детето пищеше по - силно.Намери го в задната одая самичко оставено.Взе го на ръце, погали го.Обходи къщата - празна.Долапите пълни, а стопанка нямаше.В курника кокошки пърхаха.Зачуди се.Българска къща.Празна.Така не оставят покъщина българите, деца не оставят.Намери дебела плетена пелена и пови детето.С повой го завърза.Взе месал и зави в него от ризките му.Метна го на гръб, гушна бебето и тръгна.Чукаше от къща на къща, от порта на порта.Обходи ги всичките.Никой не знаеше, никой не беше чул.От едно село хора - не чули, не видели.Понечи да го остави в съседската къща, не го взеха - баща му не знаели.Отскоро били в селото, не ги познавали.Отказа се.Свали шала си, прокара го по кръста си, стегна бебето в него и тръгна.Дълъг път я чакаше...

Вървеше и мислеше за баща си.Строг човек беше, стар беше.Щеше да се ядосва за детето.Но не можеше да го остави само там.Да става каквото ще става.Пристигна привечер.В къщата беше тихо но я чакаха.Сестрите и наредени една до друга на миндерите, майка и в ъгъла, баща и на видно място.Скочи на крака разярен, когато я видя.

-Айше!Къде ходиш по нощите, защо се забави толкова!

Потрепна...Развърза шала и показа детето.Опита да обясни.Майка и занарежда от ъгъла.Баща и дръпна извезания с червени конци повой и се развика.Гяурско дете няма да гледа.Да го занесе обратно, да не мърси къщата.Масрафа му много бил с пет щерки.

Сви се...прегърна детето и излезе от стаята.Мушна се в своята малка стаичка и приседна.Не можеше да го отнесе сега.Нямаше и на кого.Не беше новородено, голямко беше, на месеци.Още сучеше сигурно.Какво щеше да го прави.Докато мислеше чу баща и да крещи на майка и и сестрите и.Имаше голям брат - аскер.Поне той да беше тук...Механично събра в една бохча малко дрехи, сапун, гребен.Пъхна вътре и вързопчето с ризките.Завърза и метна на гръб.Уви чиста шарена кърпа на главата си, взе детето и тихичко се излезна.Мъчно и беше за гиздавата им къща, за сестричките.Заплака за майка си.Беше дете още, дете как щеше да гледа.Чуждо дете, българско.Накъде да захване.Не знаеше.Свърна към лозето.Там имаха малка барака за обедна почивка, под една дива круша.Щеше да нощува там пък утре да мисли.Щеше да му намери някоя къща и да го даде.Може и на майка му да попадне, знае ли се.А после да се върне у дома.

В бараката имаше място колко да седне и да се свие.Преди беше навес, но баща и го огради, та в жегите да са на сянка, а вечер като остава да пази, да е на завет.Сега беше пусто, нямаше никой.Притисна момченцето и затвори уморено очи.

На сутринта се огледа.Лятото си отиваше.Щеше скоро студ да налегне.Не можеше да остава тук дълго.Събра диви круши от земята, и захапа една.Сдъвка малко и даде на детето.То примляска и преглътна.Поне можеше така да го храни.Ако видеше някоя коза щеше да я хване и да му даде да суче от вимето и.Плодове имаше по пътя.Само да стигнеше някъде, да се прибереше.Нощите ставаха студени по това време, често валеше.Стигна до мостче.Въжен мост, с дървени напречни дъски, тук - там ги нямаше.Пристъпи и се заклатушка.Чудеше се как не го е отнесла Камчия още.Хвана въжетата по края и тръгна.Края му се не виждаше - дълъг.Премина го и малка пътечка я отведе до каменна чешма.Седна да почине и да напълни манерката.Наблизо се виждаше село, плевните му стърчаха най - напред, пълни със сламени бали.Два патока се къпеха в локва наблизо и крякаха.Усмихна им се.Показа ги на бебето.И то се усмихна.Хич не плачеше това дете, гласа му не беше чула още.Кротичко.Изми му личицето и ръчичките, после и своите.Седя до чешмата цял ден.Никой не дойде за вода, само една стара жена мина и я загледа.Не подговори.Искаше хляб да и поиска но я досрамя, замълча си.После се запъти към една от плевните да пренощуват.

Късно беше вече, смрачаваше, когато жената се върна и я намери.Донесе и домати и хляб, заразпитва я.Обясни, че си няма никой и няма къде да спи.Тръгнаха двете към къщата на бабата, дядото я изпратил, като му казала.Добри хора се оказаха, прибраха я.Нахраниха я, постлаха и.Децата им по града били, по чужбина.Сами живеели двамата.Щели да се погрижат за нея.Остана с тях.Грижеше се за бебето.Име му дадоха - Найденчо.Найдено дете.Никой в селото не разпитваше, не говореше.Имаше няколко къщи само.И все възрастни хора.Децата им по градовете, по работа.Един магазин имаше на мегдана и един хоримаг, и те на кмета.Вечер мъжете там се събираха да хортуват.Дядото на връщане шише алтай и носеше всеки път, а за Найденчо вафличка.Свикна с тези хора, обикна ги.Ходеше с тях на черква.Малка черква имаха, порутена, за две села беше, и само по празници беше отворена, че свещенник нямаха.Научи кой е Христос, коя е светата Дева.Като приказка и бяха, разказваше вечер на Найденчо каквото ново научеше.Беше на 14, а не знаеше да чете и пише.Библията гледаше и се чудеше.И за Корана му разказваше.Да знае.

Порастна Найденчо в това село.Играеше с патоците на чешмата, гонеше селските кучета по пътищата, с циганите обикаляше баирите и научи песните им, с дядото ходеха имане да търсят по дупките и канарите.Порастна с него и Айшето.Дойде време на училище да го пратят.Записаха го в съседното село, по - голямо беше, и културен дом имаше.В тяхното село училище нямаха.Идваше всяка сутрин малък автобус да събира децата и да ги кара.После ги връщаше.Порастна момчето, научи се да чете.Учеше и майка си.Майка я наричаше, обичаше я.Години минаха.Дойде един ден в селото им мъж, сина си да търси.От учителката му разбрал, че там бил.Бащата на Найден.Оженил се повторно, избягал с изгората си, а майката не издържала, обесила се.Така бебето само останало.В голямо село живеели, щял да го изучи, войник да го прати.Айше да идела с тях да им чисти, къщата да им гледа.Заминаха.Никога не забрави очите на старците, на изпровождане.Мъчно и беше.Все се разделяше, все оставяше.Не знаеше и в нейното село какво са.Не я потърсиха, не я намериха.

Богаташка беше къщата на баща му.Голям двор, животни.Много работа имаше Айше там, не усети кога Найден порастна, войник замина.Занизаха се тъжни дни.Не я обичаше стопанката, не я гледаше.На студено спеше, на течение.Недохранена.Болна легна, много болна.Не преживя много, напролет си отиде.

Върна се Найден изволнен, потърси я.Баща му селското гробище му показа.

Отиде Найден на гроба и, намери го.Голям дървен кръст имаше.До кръста камък поби.Издълба името и, после завърза повоя.Бебешкия повой, с червените конци извезан.

"Имала майка машко Иванче,

повила го я в маламни плянки,

сторила му я сребарна люлька,

хем го люляла, хем нарицала...”


По действителен случай.