Бяло сърце

Намери я в полицейското управление.Сама, облечена странно.Гледаше като подплашена кошута.Не знаеше да чете и пише, всичко, което можа да каже на френски бяха няколко неразбираеми думи с гърлено произношение.Цял ден никой не я потърси, не я прибра.

Нямаше документи.Колегите му не знаеха нищо.Дошла сама, разплакана и раздърпана, мръсна и гладна.Някой и купил хот-дог и кафе.Не ги докоснала.Цял ден седя в един ъгъл и трепери като ранено птиче.Нямаха и време за нея, всеки по задачите си.Избягал от ареста наркопласьор.Две пребити проститутки.16 годишен в алкохолна кома и позвъняване от жена, чийто 4 съпруг изчезнал безследно, оставяйки семейната каса да зее като бездънна яма.Ежедневие.Погледна я замислено.Дали сплъстената и коса и неугледния вид, или извезаната с ламе зелена роба с тъмни лекета по нея го бодна...и той не знаеше, но решението проблесна в главата му.Щеше да напише в доклада че я води в приют, и да я заведе да я нахрани и изкъпе.Едва ли беше на повече от 16.Изплашено дете.Без документи и в хотел не ставаше, и в приют.Щеше да се погрижи за нея, а сутринта да я върне.Наметна сакото си на раменете и и я изведе.Валеше, трябваше да вървят до паркинга.Едва сега видя че е боса.Присви го...къде ли боса и мръсна се подмяташе единствената му дъщеря...

Тръсна глава и дръпна момичето към старото рено.Набута я вътре, седна зад волана и потегли.На задната седалка тя тихичко скимтеше нещо на неразбираемия си език.

Апартамента му се намираше в спокойно предгадие, в жилищен блок на 8 етаж.Нямаше асансьор, не беше луксозна зграда.След развода и парите по адвокати, след изплащане на неустойки и капризи се наложи да се измести в по - малко жилище.Но имаше всички удобства.Сега, когато имаше гостенка, доволно се усмихна на себе си, че не беше забравил що е чистота и естетика в сухото и невесело ежедневие.Е...не беше лукс, но и тя май нямаше нужда.Стресна се от хода на мислите си.Та тя беше само едно изгубено дете, не водеше в къщи невеста.

Показа и къде ще спи, даде и кърпи и възглавница.Раздели юргана от чаршафа му, и остави чаршафа за себе си.Още не беше пазарувал завивки за гости.После я побутна към банята, а сам се хвана да изпържи яйца и резен шунка за вечеря.Тежеше му готвенето всеки ден.Сам човек и апетит нямаше.Веднъж седмично момичето за почистване му приготвяше Brioche и Tarte au fromage, с които разтягаше тридневно удоволствие на чаша вино.

Ако се досетеше да провери за прясно агнешко, тя му оставяше във фурната храна за още три дни.Замисли се за времето, когато бившата му съпруга още готвеше.Формаж със зелена салата, камамбер, пармезан, кашкавал, домати...биволско печено...Гъши дроб върху канапе от карамелизирани круши, фламбирани и ароматни.Отминали изкушения.Шунката прегоря.Чукна яйцата отгоре и пусна кафемашината.Тя се бавеше в банята, а той мечтаеше.Сервира за двама, отвори бутилка Бордо и седна.Нямаше нужда от музика, и без друго касетофона влачеше.Появи се.С мокра коса и пак тази зелена роба.Едва сега се сети че няма багаж и дрехи за смяна.Покани я да седне и отиде за чифт чиста пижама.Когато се върна тя беше опустошила храната и от шунката нямаше и пърченце.Горкото дете.Е...щеше да мине и с чаша - две вино за днес.Не му е за първи път.Сега гледаше пак толкова уплашено, но поне онова гладно пламъче в черните и очи беше затихнало.Доволен отпи и се изтегна на канапето.Тя изчезна в банята и се върна с неговата пижама.Не докосна кафето.Ми нямаше захар.Не употребяваше, освен за сладкишите на чистачката.Обеща си да купи.За какво ли, утре щеше да я върне в управлението.Време беше за сън.Стана и и пожела лека нощ а тя не разбра.Сведе очи.Забеляза че измита, косата и изглеждаше мека, на вълни.Беше красива и екзотична.От къде ли я довя в дома му снощния дъжд...

Не заспа цели два часа и мислеше неспокойно за малката си гостенка и за изгубената си дъщеря.Надхвърли 45 и нямаше време да мисли за ново семейство, за деца.Никога нямаше време, а жена му често оставаше сама, много сама, докато накрая не си намери оня бразилски мачо, с когото избяга.Зави се през глава и заспа.

Сутринта се събуди по - уморен от предишната вечер и едва си припомни че не е сам.Облече се набързо и влезе в хола.Тя така и седеше будна на канапето, където я беше оставил.На табуретката в ъгъла висеше мокра зелената роба...

Беше си обещал че никога няма да псува.Мари избяга от него след порой цветисти наречия, отправени към тъмнокожия и приятел.Ама обецата на ухото му никак не изглеждаше добре.Нито плитките.Изрусени при това.Идеше му да го натика в ареста за непристойно поведение и слушане на реге 24 часа в денонощието.Гръмваха му тъпанчетата.А оня се хилеше и зъбеше и въртеше очи.Е...не издържа.Винаги беше искал за Мари нещо по - човешко.Влезе в управлението и се огледа.Липсата на момичето не будеше интерес, никой не попита нищо, никой не каза нищо.Цяла ден не се сетиха за нея.А може и да се сещаха, но им беше удобно да си мълчат.Или портиера беше подметнал, че тя е заминала с него, или избягала.Странно, но му стана по - леко.Не искаше да дава обяснения за съсипаната табуретка и липсата на втори чаршав за завивка.Работната смяна мина в оглеждане и ослушване.Нищо.Излезе рано от работа и забърза да пазарува.Днес щяха да вечерят нормална храна, а утре вече щеше да я върне.

Още от стълбището на 7 етаж го лъхна аромата.Непознат аромат.Вкусен.Революцията в стомаха му се надигаше, без вечеря и закуска беше изгладнял сериозно.Отключи и влезе, и с обувките се натресе в кухнята.Гледката го смая...Тя седеше на бяла покривка на пода, беше избутала масата и столовете до стената, и върху старата продънена мушама точеше с пръсти малки банички.Пълнеше ги с лук, кайма и домати, завиваше и нареждаше в подноса за сервиране.От фурната се носеше аромата на вече изпечени.Тънките и пръсти пипаха сръчно, а в очите и беше изгаснало още едно огънче - онова на страха.Усмихна се.За първи път се усмихна.Само за миг, или така му се бе сторило, но се усмихна.Нещо го бодна пак, остави пакетите на плота и отиде да се събуе.

Вечеряха в мълчание и без кафе.Тя отпи глътка вино и повече не го докосна.На сутринта и обясни че трябва да я върне в управлението и да намерят семейството и.Не разбра думите му, но не искаше да тръгва.Дърпаше се уплашено и умоляваше.Шептеше тихо на езика си неразбираеми думи и накрая се разплака.Сви се на пода до канапето и скри очи в ръцете.Чу я да казва на френски - Недей.

Нямаше време да търси избягалата си дъщеря.Тежеше му, но знаеше че нищо не може да направи, щом Мари сама не иска да се върне.Беше открил квартира, в която са отсядали с чернокожия, после телефон на друга квартира, а работата му поглъщаше всяка минута.Мари два пъти му затвори телефона и той се отказа.Беше и дал адрес.Чакаше сама да се върне.Сега щеше да помогне на това момиче да намери своя баща, обеща си го.Щеше да се погрижи да не е сама дотогава.За обясненията в управлението ще мисли после.Замина на работа и се върна.Никой не попита.Никой не я потърси.Сякаш бяха забравили за нея.Ничия сякаш беше, щом и от близки нямаше новина.Прибра се.Имаше вкусна и странна храна.Супа и салата.Триъгълни банички със сладко от зелени домати.Чай.Пазаруваше в магазина от всичко.Не знаеше с какво се храни тя, и купуваше по много от всичко.Купи и спортен екип и яке.Донесе обувки и маратонки, които тя сряза с кухненския нож и превърна в домашни чехли.Странно беше как завързва на главата си покривката на холовата масичка.Като чалма.Дългите и коси се виеха под нея, беше малка за да ги покрие, а в редките случаи когато ги събираше в кок, се виждаше малка синя татуировка на шията и.Цвете...Не знаеше името и затова и даде сам.Нарече я Аби.Съкратено от Альбак Аббиат - беше чул това по Дискавъри, и научи че означава Бяло сърце.На арабски май беше.Свързваше го с нея и се получи спонтанно.Альбак Аббиат.Очите и се усмихваха когато го произнасяше, затова измисли Аби.Пак се усмихваха.Е - не знаеше друго на арабски.А тя не знаеше френски.Но щеше да я научи.Не знаеше и дали е арабка или авганистанка или рускиня, или...Нищо не знаеше.Тя не говореше.Скимтеше като коте на сън но поне спеше.Често се заслушваше зад вратата на спалнята в звуците, които издаваше докато спеше, но не разбираше нищо.Беше готов да изчака, искаше да и помогне.Грижеше се за нея, тя заместваше малката му Мари...

Минаха седмици.В управлението никой не подговаряше, сякаш не там я беше намерил.Мислеше че не помни, че тя винаги е била в дома му.Като сън, който обаче умее да приготвя вкусна вечеря, да вари ароматен чай на закуска, да плете с пръсти странни накити от ресните за мухи и да ги завързва по глезените и китките.Беше се накичила и по шията, и в косата.Нека си играе.Не можеше да и купи кукла, не беше малка.Подари и червило, червено.А тя изрисува с него стъклата на прозореца в кухнята.Изписа странни завъртяни знаци, прилични вити филизи на лоза, преплетени в танц.Любуваше им се често и ги гледаше с часове, седнала върху възглавница.Веднъж я чу да пее.Сърцето му се сви.Беше сама и не знаеше че я слуша.Имаше нежен глас, а думите и преливаха тихичко.Прииска му се да пее на него, а не на цветята от червилото.Беше тайнствена и странна.Не можеше да я докосне, бягаше.Протягаше ръка да я погали по главицата, а тя се свиваше на пода до канапето.Искаше да я хване за ръка, а тя се скриваше в банята.Свикна.Стоеше настрана и само я гледаше.Усети, че се променя.Стана замислен, по – вглъбен, по – мил.Мислеше за нея като за нежно растение, едва разлистило листенца под грижите му.Механично ходеше в управлението, механично отговаряше, бързаше да се прибере.На моменти го обземаше страх че ще я загуби.Вече не искаше да намери семейството и, дори се улови че заглежда подозрително по улиците всеки с по – тъмен тен.Преди ден я завари да плаче.Стоеше до вратата със стиснати юмруци и искаше да разкъсва.Не знаеше болката и, а искаше да знае.Искаше всичко да знае, а не можеше да пита.Усещаше се груб, недодялан, недостоен за нейното съвършенство.Гледаше плувналите и очи и свитото му сърце се пръскаше.

Разбра, че не може така.Трябваше да научи.За да и помогне.Разтърси се, заразпитва.Навираше се по предградия и свърталища, преобърна всички емигрантски бюра в града, купи си карта на света, отиде на курс по фарси.Нищо.Опита да я разпитва, пак нищо.Само плачеше.После изведнъж очите и светваха, тя изхлузваше малката забрадка от косите си, разпускаше ги и запяваше.Стигна до там че доведе в къщи малко момче от курса по френски за емигранти.Беше сириец и можеше да познае езика и.Тя го прегърна, целуна го, прошепна му нещо и го отпрати.На излизане детето му подхвърли че е саудитска бежанка и ако иска да я запази, да не търси.Това го вбеси.Поне имаше нишка вече.Насока...

След месеци търсене и ровене научи, че богат саудитец избягал с любимата си в Сирия, далече от нечовешките закони, осъждащи свободната любов на смърт.Аби беше плод на тази любов, ревниво пазена и крита, от отмъщението на озверели чичовци.Братята на баща и преследвали влюбените от Сирия до Турция, по целия им път, после в Белгия, където намерили и убили баща и.Кандаавас.Така се наричаше отмъщението по кръв, сполетяло клетника.Майката на Аби с последни пари и сили купила фалшиви дукументи от един пласьор и пристигнали двете във Франция, където след ден била прегазена от случайно озовал се на пътя и джип с турска регистрация.Обля го студена вълна.Те са тук и я търсят.Посветили години.Търсят я за да завършат пъкленото си отмъщение.Сви листите и ги напъха в джоба на сакото.Запали реното и потегли към къщи, после спря рязко, обърна и тръгна към управлението.По закон трябваше да я върнат на роднините и.Нямаше да намесва закона.Събра малкото неща от бюрото си, остави записка че излиза в неплатен и си тръгна.Не го интересуваше дали ще одобрят.Нямаше да го открият скоро.Потеше се от притеснение, не знаеше ще я намери ли в апартамента.Изкачи 8 – те етажа на един дъх и отключи.Тук беше!Спеше...Загледа се за миг в спокойното и лице и я разтърси.Повтаряше имената на чичовците и до колкото можеше да ги произнесе, на майка и, и я стискаше за раменете.Тя се разплака.Притисна се в него а после се запъти с тежка походка към цветята на стъклото в кухнята.Вече знаеше че са изображения на лалета, малки червени лалета, символизиращи вярата и, знаеше че тя шепти и пее молитви, седнала на малката възглавничка.Не разбираше странните движения, защо прокарва ръце по лицето си, защо закрива ушите си.Не беше важно сега.Напъха в пътна чанта чифт дънки и две фанелки, служебното оръжие и зелената роба.Взе и червилото.Грабна от шкафа три бутилки вино и дръпна кабела на телефона.Тя го следваше с очи и тръгна след него.В колата я набута на задната седалка, хвърли сака в багажника и потегли.

Пое към Аквитания.В долините на Ебро имаше малка къщичка, занемарена и забравена.Бившата му жена не харесваше португалските емигранти и гансконски псувни, и не беше ходил там от години.Искаше да скрие малката Аби от света, а мястото беше подходящо.А и река Нив щеше да и хареса.Байон беше наблизо и от там мислеше да пазарува.Опитваше да мисли за пътешествието си като за отдавна чакана почивка, но страха го обземаше с всяка изминала секунда.Щеше да си има работа с варвари, не с хора.Попипа кобура и изсумтя.Аби спеше.

Пристигнаха необезпокоявани.Къщичката беше заградена с жив плет от обрасли растения, избуяли и диви.Беше мръсно и неугледно.Свали багажа от реното и влязоха.Праха беше пропил навсякъде, имаше огромни паяжини.Застоял въздух го блъсна, чакаше ги чистене и подреждане.Спогледаха се и се разсмяха.Тук и хареса.Сърцето му запя.Беше щастлив.Запретна ръкави и се захвана за работа.

След 4 дни дома им беше неузнаваем.Проветрен и чист.Електрическата инсталация беше слаба, но ампулите и готварската печка - в изправност.Мириса на печени хлебчета го омайваше, а очите на малката му гостенка го запращаха в нови светове.Не искаше да признае, че беше влюбен в това дете.Отвори бутилка Бордо, единствената останала от трите.Другите беше изпил по пътя насам.Завлече стол навън, на верандата, седна и вдигна крака на парапета.Смрачаваше, а мириса на спяща земя и папур изпълваше сетивата му с радост.Днес беше спокоен.И утре щеше да бъде.Тук нямаше как да ги открият отмъстителните чичовци.Винаги можеше да разчита и на помощ, макар че постъпката му бе повече от глупава.Отвличане на саудитски поданик.Как звучеше само.Като смъртна присъда.Отпи.Тук виното го хващаше бързо.Чистия въздух и тишината бяха виновни.Пак отпи, и видя че тя седи на стълбите пред него.Беше ефирна и тиха, носеше се из къщата като сянка, стъпваше безшумно.Често го изненадваше, както сега.Тя запя.Гласчето и му се стори милувка.Скри ръка в джоба, за да не я протегне към нея.Копнежа да докосне тези абаносови вълни, разлети по гърба и беше болезнен.Тя пееше а той стискаше зъби, защото песента и проникваше в душата му, разливаше се в сърцето му, топлеше го и извикваше сълзи.Един мъж не бива да плаче.Един мъж трябва да е силен.Изправи се, издърпа я нагоре и я целуна.Дълго и болезнено.После я пусна и захвана по крайречието.

Не се прибра цялата нощ.Скиташе из треволяците и псуваше като гасконец.Тръгваше към къщичката и се спираше.Връщаше се обратно и потегляше.Изрита обувките си в една канавка и пое бос.На сутринта запали реното и пое към града да пазарува.

Видя по пътя цигански катун, разперил шатри до реката.Загледа се в шарените им каруци.Навсякъде бяха изписани малки пъстри лалета.Обеща си да и ги покаже.Щеше да и е интересно.Сигурно не е виждала френски житани.Пееха хубаво но бяха опасни.Само отдалече щеше да и ги покаже.Нямаше да и обяснява, че жените им са проститутки и продават децата си, защото не могат да ги изхранват.После щеше да и разкаже интересни истории за тях, за себе си, щеше да и говори, нищо че не го разбира.Искаше близост.Бащина близост.За друго не смееше, не мечтаеше.

Вечерта тя му сервира вкусно пълнено пиле и беше странно мила.На два пъти докосна ръката му, докато раздигаше масата.Пи с него чаша вино и го гледа дълго с дълбоките си очи.После седяха на стълбите заедно и пяха.Странно се преливаха басовия му френски и нейната нежна арабска песен.Тази нощ тя му се отдаде.Влезе в спалнята му на пръсти, с разпуснати коси.Луната осветяваше слабо съвършенната и голота, играеше по гърдите и, блестеше в очите и.Плачеше, но плачеше и той.Държеше я в ръцете си, притискаше я до гърдите си, люлееше я като малко дете, целуваше я, милваше я.Всеки допир беше дълго жадуван, всеки стон – копнеж, болезнена всяка ласка.Болезнена за сърцето му.Люби я влудяващо бавно и безумно нежно.Искаше да запомни всяко движение, всеки дъх, всеки допир.В представите си беше я обожествявал месеци наред, беше я копнял, и сега беше негова.Забрави се.Възкръсна.Изпълваше го любов, разкъсваше го.Уви двамата с чаршафа, притисна я до себе си и така се унесе щастлив...

На сутринта не я намери.Търси я, вика я по име, обикаля около къщата, огледа навсякъде.Нямаше я.Липсваше и зелената роба.Погледна прозореца в кухнята.Цветята бяха изтрити, а ня мястото им имаше нарисувана циганска каручка, нашарена с малки лалета...