О, Уами.
Виолетово ухание на сърцето ми...
Тънкият оттенък
на безименното твое присъствие звъни с музиката на сияйни тържества, загатнати в
сладостно – топлия пулс на очакването. Безброй панделки се развързват и
разпиляват в посоките на нозете ти – нежна, изтичаща ласка по тихия ми
звездопаден копнеж. Пусни ме в пролуката между пръстите, нека докосна ръката ти
с огън: тези пръсти са стълбица от мечти. Някъде там, в светлото безбрежие на
зениците нека се вдъхна и да поема горещите капки живителна самота. Остави ме
да бродя по ъглите в душата ти, о, Уами, в тях малиновата жарава на твоето
докосване е единственото ми изцеление преди сенките на припадащата в душата ми
вечер.
Из "Шехризар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар