В линковете има кратки откъси от всяка глава на романа.
Началото. Първите записки.
През седемдесетте години до 2003.
Появила съм се на бял свят в една топла неделя на Май в първи родилен дом Варна, два месеца преждевременно, задушавайки близначката си за ужас на лекарите и радост на майка ми, измъчена от продължителните неудобства, резултат от мозъчния инсулт, получен заради мен. В ранните месеци на бременноста и с баща ми често ходели на пикник. На един от тях опекли кюфтета от телешка кайма на скара, наизвадили туршийка и лют маринован пиперец и майка ми похапнала с апетит, забравяйки високото ниво на албумин, довело до дълъг престой в болница в последствие. Прилошало и, после припаднала. Всичко което помнеше и разказваше често бе как дни преди операцията все още не можела да говори, устата и била изкривена няколко градуса встрани но успявала да издава звуци подобни на викове и с това довела завеждащия отделението до болничната си койка, принудила го да и даде лист и молив и изписала разкривено но твърдо "Не" на него, спасявайки живота ми. В онези години рядко се извършвали операции, ражданията се случвали по естествен път, но състоянието и не позволявало дори да опита. Всички били изпълнени със съмнения относно крайния резултат. Сестрите шушукали, че ако бебето оживее родилката ще си замине или обратно. Лекарят принудил баща ми да положи подпис - съгласие за операцията и да избере коя от нас да бъде спасена при спешна необходимост да се запази само единия живот. Татко пролял горчиви сълзи над бумагите и се разписал за майка ми.
Нямах нито една бебешка снимка от първите дни. Цялата ми рода се срамувала от черното грозно същество, тежащо само килограм и малко, силно окосмено и недоносено, едва дишащо под пластмасовия капак на кувьоза цели два месеца. Не вярвали особено, че ще оживея, а ако се случи - ще имам непоправими дефекти или недъзи и ще вгорча живота си и този на другите. Майка ми била красавица с добро сърце, не слушала хорските приказки и не се откъсвала от люлката ми. Вярвала, че вътрешната красота създава външната, а двете се раждат от любовта и ме обичала с цялото си същество. И не след дълго била дарена с румено личице и пухкаво хубаво беличко бебе. По време на злощнастната бременност носела на врата си малък медальон, подарен и от баба ми Минка - с Богородица, прегърнала Младенец. Преди да чуе решението на лекарите да приспят и умъртвят детето в нея за да могат да спасят живота и сънувала сън, в който жената от медальона, покрита с копринено червено одеяние приседнала на крайчеца на леглото и положила до нея малко вързопче. Майка ми не искала да го погледне дори, прошепнала, че носи син. "Вземи това момиченце сега, а после ще имаш и син" изрекла Девата, целунала бебето и майка ми по челото и се разтворила в съня и. Майка ми така и не оздравя напълно и живя още осемнадесет години с непоносимо главоболие до следващия инсулт, когато положението се влоши сериозно, последваха още няколко мозъчни кръвоизлива и макар напредналата съвременна медицина да успя да удължи живота и с няколко години, си отиде от света твърде млада с името ми на уста.
От малка знаех, че мястото ми не е тук. Нищо наоколо не бе онова, което исках. В края на втората ми година в училище родителите ми взели решение да се преместят при родителите на майка ми, събрали набързо багажа и заминали. Малко след това отлетели за Русия а мен оставили на грижите на милата ми баба Василка. Помня, че на тръгване татко ми подари тефтер на метална пружинка и ми заръча да записвам в него мъката си, когато ме заболи и радостта, когато я има. И аз пишех. Записах първото си неугледно стихотворение, посветено на Митко Палаузов, после разказах по белите страници за живота в Камен Дял - селото на баща ми, за малката Абибе - циганското момиче, засилило ме с един детски самосвал надолу по новоасфалтирания път и когато изгубих управлението му и се блъснах челно в стената на една кирпичена къща, извика съседите и майка ми и после дни наред седя на земята до леглото и ми пя многострадални цигански песни изпълнени с тъга и вина, докато не ми разрешиха да ставам и да излизам. Понякога рисувах в този тефтер. Например - очите на Марияна, съученичка, чиято майка почина внезапно от сърдечен удар и после в училище ни черпи с шоколадови бонбони "Черноморец" и обяснение, че майка и си отишла гладна. Нарисувах очите и, пълни с горчиви сълзи и написах отдолу, че това не е света, в който бих искала да живея. Рисувах и пишех и златните шевици по богослужебното облекло на свещеника, камбанния звън, известяващ смъртта на жена или мъж, според броя на звуците, разказвах надълго и минарето на джамията в съседното село, и гласа на имама, призоваващ мюсюлманите към молитва пет пъти на ден. Хорските изражения по празник, шапките им, килнати над очите след опело или дългите седянки по крайпътните пейки надвечер, кривите артритни пръсти на бабите от махалата, чоплещи семки и децата, до едно неугледни и мръсни, но много щастливи. Пишех дори себе си. Пишех, а написаното винаги завършваше с думите - това не е моят свят. Често си мислех, че не бих искала да бъда доброто момиченце с панделки и плетените на ръка роклички не биха ми отивали повече от някой сив епомеон от грубо сукно, като това на военните шинели и монасите, че къщата на единия ми дядо тук и другия там с целия си комфорт и удобство не изглеждат в очите ми така привлекателни, както биха били онези непознати скали от съня ми, разпръснати далече на Изток, където навярно никога нямаше да отида. Редките случаи в които виждах родителите си, повели за ръка малкия ми брат когото така и не се решиха да оставят при нас на село; безкрайните самолети с дълги пухкави ивици в небето, след които разплакана тичах и молех да спуснат мама в България или да вземат мен. Дългите, изпълнени с очакване години в прогимназията, изпъстрени с пътувания от Варна до Пазарджик и обратно, но никога по-далече. Мръсните вагони в пътническия влак и ожулените седалки, надрасканите с химикал масички под големите затворени прозорци, когато пътувах ежедневно до Пловдивската Руска Гимназия, потънала в мечти родителска прегръдка да ме отведе далече от тук. Баба ми се суетеше около мен, притеснена от липсата на девическа радост и ме заведе при една чорлава селска знахарка с не много ясен къкълски произход, която ми даде горчиви треви и биле за щастие. Не помогнаха. За първи път се усмихнах от сърце в самолета до Москва, стискайки топлата ръка на майка си.
На руска земя се сдобих с още много тефтери. Събирах ги в голяма картонена кутия, облепена със станиол, която старателно криех под леглото си и не показвах на никого. Сред съучениците ми съществуваше мода да се разменят лексикони и дневници, в които лепяха изрезки от списания и цветни вестници, снимки с бебешки къдрици и картички на известни киноактьори, но моята колекция пазех само за себе си. Пишех за непознатата безкрайна земя на братушките, за красивите градове, които през ваканциите посещавахме, после рисувах по белите страници малките сини къщи в Румънските селца на път за България с новия автомобил на баща ми, разказите ми се губеха в спиците на велосипедите, поели от един град към друг, когато в онези години в Румъния бяха единствения превоз на обикновения човек. Сините ливреи с жълти нашивки на служителите на Интурист в Букурещ, блестящите униформи на войничетата пред Софийския мавзолей, по-късно и сламените шапки, пъстрите шалове и ситните лодчици на рибарите и жените им по Гръцките острови, които посещавахме за семейна почивка. Пишех целия видим свят и рисувах невидимия. И винаги завършвах с думите - това не е моят дом. Продължих и през годините на следването си в Пятигорск, красивия град-звезда, полегнал в подножието на петте остри върха, отправени отвъд небето, понесли в полета си мелодията на вълшебния Еол - принца на ветровете. Разказвах на дълго традициите на колегите ми от Ангола и Шри Ланка, оцветявах с прах от стрити цветя носиите на момичета от полуостров Зелени нос и Афганистан по страничките на тефтера си, докосвах недостижимото в сърцата им, мечтаех да се открия в различното и отново завършвах с познатите стари слова на бездомник. До момента, в който един далечен ден съпруга ми не ме отведе до Босфора - моста между двата свята. В онзи ветровит ден извадих тефтера и молива и успях да запиша на белия лист, че всеки, минал по този мост се променя неузнаваемо когато вятъра го откъсна от ръцете ми и го отнесе към вълните надолу. Гледах как отлита, следвах въртеливите му движения с поглед и си мислех за случайността и зависимостта ни от нея. В онзи миг бях така погълната от мислите си, че бях пропуснала да положа на листа отсъствието на родина. Приех това за знак, че съм на правилния път да я открия, още и още на Изток.
През годините продължих да записвам. Някак усещах, че с това маркирам вече изживяното и видяно, за да не го повтарям отново. Сякаш човешкия живот бе грешка, от която следва да се поучим, но не бихме могли, ако забравим за нея. Страхове, огорчения и сълзи, любови и страсти. Растях, а с това неусетно се променяха и думите ми. Мислите ми се заплитаха в извезани невидими орнаменти от един дълъг копринен път, фин и раним като човешката душа; брод от първия вдъх на болезнено разтворените дробове на новото човешко същество навътре към себе си, до самото начало на душата. Превърнаха се в дълъг разказ, който да събера сега между две ограничителни корици и после навярно да опитам да прочета.
Няма да бъде лесно да избера моментите и образите, но ще оставя провидението да ме води. Като игра... да затвориш очи с насочен към картата пръст и да "стъпиш" там, където те отведе случайността. Или съдбата.
Извезани души, 1 част
Към Битлис. Бериван.
Турция, 2003
Извезани души, 2 част
Даровете. Мардин.
Източна Турци, 2003
Извезани души, 3 част
Искендерун. Стъпка в Сирия.
2003
Извезани души, 4 част
Нуриш. Приготовления.
Анкара, 2003
Извезани души, 5 част
Сватбата.
Анкара, 2003
Извезани души, 6 част
Подарената вечност.
Кападокия, 2003
Извезани души, 7 част
Анкара, Улус
2003
Извезани души, 8 част
Напрежения. Излитане.
Кютахия, 2003 - 2004
Извезани души, 9 част
Настаняване.
Татван, 2004
Извезани души, 10 час
Алени камелии.
Татван, 2004
Извезани души, 11 част
Чистотата.
Татван, 2004
Извезани души, 12 част
Съзнания.
Татван, 2004 - 2005
Извезани души, 13 част
Съмненията.
Татван, 2005
Извезани души, 14 част
Руси.
Диарбакър, 2005
Извезани души, 15 част
Сетива. Операцията.
Мардин, Анкара, 2005
Извезани души, 16 част
Ирис.
2005
Извезани души, 17 част
Вулканът и поезията на Огъня.
2006
Извезани души, 18 част
Животопис на сълзите.
Ахлат, 2006
Извезани души, 19 част
Угризения и любов.
2006
Извезани души, 20 част
Тайнството.
Доубеязид, 2006
Извезани души, 21 част
Култът към огъня.
Ъдър, 2006
Извезани души, 22 част
Сенки, прах и цветя.
Ъдър, 2006
Извезани души, 23 част
Арарат
2006
Извезани души, 24 част
Уроците на любовта.
Живата пустош край езерото,
2006
Извезани души, 25 част
Да се родиш.
Татван, 2006
Извезани души, 26 част
Към изгрева.
Пътя за Хасанкейф, 2006
Извезани души, 27 част
Зората на Алмир
Хасанкейф, 2006
Извезани души, 28 част
Даровете на тишината
Каракьой, 2006
Извезани души, 29 част
Слънчевият Зъкр.
Сенки в полето,
2006
Извезани души, 30 част
Шанлъ Урфа - градът на пророците
2006
Извезани души, 31 част
Към Газиантеп
2006
Извезани души, 32 част
Гилгамеш дестанъ.
Сладкодумният Аднан и вкуса на живота.
Газиантеп, 2006
Извезани души, 33 част
Златният Нарцис и вятъра на промяната.
Газиантеп, 2006
Извезани души, 34 част
Сълзи от обич. Прозренията.
Газиантеп, 2006
Извезани души, 35 част
Когато плода е готов, черупката сама се разтваря.
Газиантеп, 2006
Извезани души, 36 част
Шахмеран - кралицата на змиите и човекът.
Адана, 2006
Извезани души, 37 част
Магичният път на приказките.
Михрима - сливането на слънцето и луната и мирото от Козанския манастир.
Адана, 2006
Извезани души, 38 част
Преход назад, към лъвовете на пророк Даниил.
Мерсин, 2006
Извезани души, 39 част
Седемте спящи. Ада и Рая,
Мерсин, 2006
Извезани души, 40 част
Любов по чехли.
Другият Мерсин, 2006
Извезани души, 41 част
Дерето на Шейтана и златния орел.
Мерсин, 2006
Извезани души, 42 част
Завесата на страха и раждането на Южното слънце.
Мерсин - Алания, 2006
Извезани души, 43 част
Разлистена нежност
Алания, Махмутлара, 2006
Извезани души, 44 част
Лаврови дръвчета, разходки и работа по никое време.
Алания, 2006
Извезани души, 45 част
Античните чудеса на Алания и топлото сърце на Сиде.
2006
Извезани души, 46 част
Сиде, любов моя
2006
Извезани души, 47 част
Анталия, светът на Джузеппе
лятото на 2006
Извезани души, 48 част
Долината на пеперудите.
Турция, 2006
Извезани души, 49 част
Каш, Есмер Баба и гората на елфите – Куршунлу шелалеси.
Турция, 2006
Извезани души, 50 част
Най-красивата нощ.
Гората на елфите, 2006
Извезани души, 51 част
Животът е розовият етер в сърцевината на розата, а смъртта е аленото кадифе по листицата и.
Назад. 2006
Извезани души, 52 част
С Ирис на път.
2006
Извезани души, 53 част
Самчик, света на Курманджи
2006
Извезани души, 54 част
Майка.
Самчик, 2006
Извезани души, 55 част
Вътрешни безредия
2006
Извезани души, 56 част
Кладенецът.
Ван, 2006
Извезани души, 57 част
Отражения.
Ван, 2006
Извезани души, 58 част
Междинности
Татван, късната пролет на 2007
Извезани души, 59 част
В тишината на хаоса.
Татван - Кешан, Август, 2007
Извезани души, 60 част
Странности. Детето Емель.
Кешан, 2007-2008
Извезани души, 61 част
Извън времето.
Кешан, 2008 – 2010.
Извезани души, 62 част
Сълзите на Рила, Ефес и човешкото безсилие.
Напът, 2009 - 2010.
Извезани души, 63 част
Sen Gelmez Oldun...
България, 2010
Извезани души, 64 част
Съзерцанието на Любовта
Турция, 2011
Край
Книжното и електронното издание могат да се купят тук:
Извезани души
Няма коментари:
Публикуване на коментар