22.05.11 г.

Баща



Хокаше го, налагаше, гонеше го. А той се свиваше под навеса до старата дюля и го чакаше да заспи. Тормозеше и Златка. Братовата му булка. Тя завалийката не сядаше. По тъмно още ставаше, замесваше тесто за хляба да втаса, къщата премиташе, млякото подквасваше, хляба опичаше и с маленкия Асенчо на нивата бързаше. По цял ден бъхташе там а вечер дома я хокаше. И на детето посягаше стария. Опнат човек. А кога намериха преобърнатата кола на бате му, хептен се извърна. Простреля коня сам че и четирите му крака счупени бяха. На гръб понесе Асена до дома и на погребението му една сълза не изрони. Пропи се. Не смееха дума да му подрекат. Все на криво му идеше. И хора дома им не идеха вече. Всеки бягаше. Е отпреди на Златка дружките на седянка идваха, на приказка. Откак я преби кога опита да бяга, и те не стъпваха. Чу Райчо тогава, забърза напреко през нивите да я стигне, ама пусти му крак, по - къс от другия, не свари. Баща му с талигата я настигна, заналага я по гърбината, до къщи не спря. Затвори я в мазата и я държа два деня. Препиеше ли, най - лошо беше. Зафащаше юрганите и одялата и по двора ги фърляше, та Златка без работа да не седяла. Тя прибира - той изнася. Тя прибира - той изнася. Седнеше ли на кривата маса на двора, пренасяха му и изнасяха, нареждаше ги тримата на крак да му седат и мълчеше, дорде не изпие виното от бъклицата и не заспи. Тегло. За Райча лесно беше. Изкарваше овците рано па по мръкнало се прибираше. Ама децата мислеше. Страх го беше. Асенчо на сън се стряскаше, плачеше. В майка си се гушеше. Мира нямаха ден. Виновен се мислеше Райчо за батя си, за сакатлъка си, за гърбицата. Недъгав, не ставаше баща му да го похвали. Криеше се и само надничаше зад вратата. И в кошарата одеше та спеше. Едно старо чердже имаше, и на него.
Един ден рано събра овците и тръгна към село. Нещо го глождеше, мира му не даваше. Какво ли вършее стария дома. Прибра се, метна ямурлука на дувара и се огледа. Видя го да седи на двора сам. Погледна за Златка, не я видя. Влена у къщи, нямаше я. И детето нямаше. Повърна се и при баща си отиде. До него старата кремъклиика на земята. Гласа му секна от страх. Нищо не рече, забърза Златка да търси. Намери я в задния двор, до черницата. Разбута зелената метла и я видя. Прострелял я па я зафърлил отзаде. Асенчо до нея плачеше...Пренесе я в къщи. Уми я. Облече и чисти одежди. Да вика ора за погребение - никой немаше да дойде. Скова и сам сандъка, положи я в него, и китки и набра. На сутринта я закара на гробището с талигата. Селяните отдалече гледаха. Един дойде та му помогна гроба да и изкопат. Попа докараха да я опее. Заровиха я. Прибра се. Баща му пак на двора седеше. Пиян. Взема кремаклийката, ръка му целуна, па го гръмна. В главата го простреля. Изкара овците, пусна ги. Подпали къщата. После гушна детето и захвана накъде му очи видят.

2 коментара:

  1. Да го наречем и "справедливост", и "закъсняло възмездие", но златото от кръвта ще си остане покрито.

    ОтговорИзтриване
  2. Да... златото от кръвта...
    Но знаците за него са навсякъде :)

    ОтговорИзтриване